Чудовища и рицари гонят три дни злото - Standart / Стандaрт - standartnews.com
Родни кукери засрамиха политиците, като изгониха злото и проправиха път към Европа далеч преди 2009 г. За три дни Перник се превърна в столица на карнавала. ХVI международен фестивал на маскарадните игри срещна традиционната българска обредност и карнавалните традиции на Стария континент. Келтски воини, сламени хора от Ирландия, маймуни от Македония дефилираха редом с наши сурвакари и кукери на централния площад "Кракра".
Тътенът на звонци, хлопатари и чанове разтърсиха миньорския град. Стотици зрители излязоха в ранните зори въпреки студа, за да видят уникалния зрелищен театър с чудати образи и страховити животински ликове. Фестивалът ви е като бижу за Европа. Културата и традициите ви ще бъдат най-доброто ви лице в ЕС, призна барон Хенри Ван дер Кроон, който е президент на фондацията на Европейските карнавални градове. Холандският благородник е за 8-ми път в България, а от миналата година е и почетен гражданин на Перник
Над 5 хиляди маскирани от страната и чужбина дефилират в двудневното шествие на фестивала. Той бе открит още в петък вечерта със запалване на фестивалния огън в триметрова клада пред Двореца на културата. Стотици мъже със страшни ликове играха хилядолетния танц за прогонване на злите сили и за здраве и берекет през годината. Карнавалното шествие започна още преди 10 часа в събота. 89-те групи ще покажат до неделя вечерта игри и обичаи, в чиято основа е борбата между доброто и злото. Мамърите от Северна Ирландия бяха сред първите в дефилето. Двама рицарисе дуелираха на площада за да може единият да бъде убит, а след това да възкръсне. Сламените хора, чиито шапки наподобяват нахлупени надолу кошници, наобиколиха бойците. Те идват от малка селска общност в окръг Фърмана. Обикалят домовете на местните в нощите около Коледа и Нова година, за да събират дарове. След ирландците излязоха мечкарете от Македония. Те водеха "прилепските" маймуни, които според стара легенда не танцуват. Митични чудовища с рога, обвити в цветни ленти, облечени в овчи кожи и изплезили червени езици нахлуха от словенското село Спуля. Италианците от Сардиния изненадаха публиката с близостта си до нашата обредност. Подобно на българските кукери те подскачаха в такт, превити от тежестта на накачените по телата им камбани. Един след друг преминаха пред трибуната "сватбарите" от Ямболско, които "разораха" площада с дървен плуг и пребориха мечката, "камиларите" от Габровница, Монтанско, и "старците" от село Тъжа, Старозагорско. Само час след келтите родното черешово топче гръмна на площада в Перник. Донесоха го Боримечката и "опълченците" от гр. Карлово. 3-метровите си островърхи шапки с червени пискюли, символизиращи идващата пролет, показаха кукерите от Отец Паисиево.
Най-колоритни и тази година бяха сурвакарите от Пернишкия регион. Те извисиха величествените си 3-метрови ликове, облепени с кожи и птичи пера.
Земята се разтърси под хлопатарите им тежащи по 43 кг. Старите и опитни "мечкаре" водеха колоната. Някои от тях са на по 80 години. Малките 4-годишни деца следваха стъпките им. Заради самобитността си, групите от с. Богданов дол, пернишкия кв. "Бела вода" и най-награждаваните по наши и международни фестивали сурвакари от Ярджиловци са снимани във филмите "Козият рог", "Татул" и в телевизионния спектакъл по Николай Хайтов "Шарен свят". Лик от с. Светля се пази в световноизвестния Музей на маската в Белгия. Още на първия фестивал в Перник през 1966 г. известният скулптор Николай Шмиргела възкликва: "Когато срещу мен се изправи някакво чудовище с корона и мустаци от рога, а върху тях пееха малки звънчета, аз разбрах - по-голям художник от народа няма"
Родни кукери засрамиха политиците, като изгониха злото и проправиха път към Европа далеч преди 2009 г. За три дни Перник се превърна в столица на карнавала. ХVI международен фестивал на маскарадните игри срещна традиционната българска обредност и карнавалните традиции на Стария континент. Келтски воини, сламени хора от Ирландия, маймуни от Македония дефилираха редом с наши сурвакари и кукери на централния площад "Кракра".
Тътенът на звонци, хлопатари и чанове разтърсиха миньорския град. Стотици зрители излязоха в ранните зори въпреки студа, за да видят уникалния зрелищен театър с чудати образи и страховити животински ликове. Фестивалът ви е като бижу за Европа. Културата и традициите ви ще бъдат най-доброто ви лице в ЕС, призна барон Хенри Ван дер Кроон, който е президент на фондацията на Европейските карнавални градове. Холандският благородник е за 8-ми път в България, а от миналата година е и почетен гражданин на Перник
Над 5 хиляди маскирани от страната и чужбина дефилират в двудневното шествие на фестивала. Той бе открит още в петък вечерта със запалване на фестивалния огън в триметрова клада пред Двореца на културата. Стотици мъже със страшни ликове играха хилядолетния танц за прогонване на злите сили и за здраве и берекет през годината. Карнавалното шествие започна още преди 10 часа в събота. 89-те групи ще покажат до неделя вечерта игри и обичаи, в чиято основа е борбата между доброто и злото. Мамърите от Северна Ирландия бяха сред първите в дефилето. Двама рицарисе дуелираха на площада за да може единият да бъде убит, а след това да възкръсне. Сламените хора, чиито шапки наподобяват нахлупени надолу кошници, наобиколиха бойците. Те идват от малка селска общност в окръг Фърмана. Обикалят домовете на местните в нощите около Коледа и Нова година, за да събират дарове. След ирландците излязоха мечкарете от Македония. Те водеха "прилепските" маймуни, които според стара легенда не танцуват. Митични чудовища с рога, обвити в цветни ленти, облечени в овчи кожи и изплезили червени езици нахлуха от словенското село Спуля. Италианците от Сардиния изненадаха публиката с близостта си до нашата обредност. Подобно на българските кукери те подскачаха в такт, превити от тежестта на накачените по телата им камбани. Един след друг преминаха пред трибуната "сватбарите" от Ямболско, които "разораха" площада с дървен плуг и пребориха мечката, "камиларите" от Габровница, Монтанско, и "старците" от село Тъжа, Старозагорско. Само час след келтите родното черешово топче гръмна на площада в Перник. Донесоха го Боримечката и "опълченците" от гр. Карлово. 3-метровите си островърхи шапки с червени пискюли, символизиращи идващата пролет, показаха кукерите от Отец Паисиево.
Най-колоритни и тази година бяха сурвакарите от Пернишкия регион. Те извисиха величествените си 3-метрови ликове, облепени с кожи и птичи пера.
Земята се разтърси под хлопатарите им тежащи по 43 кг. Старите и опитни "мечкаре" водеха колоната. Някои от тях са на по 80 години. Малките 4-годишни деца следваха стъпките им. Заради самобитността си, групите от с. Богданов дол, пернишкия кв. "Бела вода" и най-награждаваните по наши и международни фестивали сурвакари от Ярджиловци са снимани във филмите "Козият рог", "Татул" и в телевизионния спектакъл по Николай Хайтов "Шарен свят". Лик от с. Светля се пази в световноизвестния Музей на маската в Белгия. Още на първия фестивал в Перник през 1966 г. известният скулптор Николай Шмиргела възкликва: "Когато срещу мен се изправи някакво чудовище с корона и мустаци от рога, а върху тях пееха малки звънчета, аз разбрах - по-голям художник от народа няма"
No comments:
Post a Comment